17 април 1879: Батенберг става княз на България – и започва сблъсъкът за властта

От избора във Великото народно събрание до преврата от 1881 г., връщането на Конституцията и Съединението – управлението на Александър I минава през остри кризи и решаващи победи.

На 17 април 1879 г. Александър Батенберг е избран за български княз. С този избор започва период на силни политически конфликти. Той бележи първите години на новата българска държава.

Батенберг е доброволец в Руско-турската война от 1877–1878 г. Той е племенник на руската императрица. Кръщелник е на руския император Александър II. Роден е на 5 април 1857 г. във Верона. Баща му е австрийският генерал Александър фон Хесен-Дармщат. Майка му е полската графиня Юлия фон Хауке.

Получава военно образование в Дрезден. Това му дава подготовка за ролята му като държавен глава и военен ръководител. По-късно той ще я използва при отбраната на Съединението.

На 26 юни 1879 г. в Търново княз Александър I полага клетва пред Великото народно събрание. Великите сили потвърждават избора. В началото на август султанът го утвърждава с ферман. Това става по реда на Берлинския договор.

Конституция срещу корона: първият голям сблъсък

Още в началото Батенберг влиза в конфликт с Търновската конституция. Тя ограничава правомощията на княза. В страната има остро противопоставяне между либерали и консерватори. Това създава постоянна несигурност в управлението.

На 5 юни 1879 г. князът назначава първото правителство. Начело застава Тодор Бурмов. Кабинетът е изцяло консервативен. На изборите обаче печелят либералите. Батенберг отказва да им даде властта.

Той разпуска Народното събрание. Назначава нов консервативен кабинет. Начело застава митрополит Климент, известен като Васил Друмев. Новите избори отново са спечелени от либералите. Князът отстъпва. На 24 март 1880 г. той назначава първото либерално правителство. Министър-председател е Драган Цанков.

Напрежението продължава да расте. Става още по-остро при правителството на Петко Каравелов от 28 ноември 1880 г.

Превратът от 1881 г. и руското влияние

На 27 април 1881 г. князът предприема рязка стъпка. С подкрепата на военния министър Казимир Ернрот той извършва преврат. Уволнява правителството. Разпуска парламента.

На 11 май 1881 г. Батенберг поставя условията си. Той иска пълномощия за седем години. Иска нови институции. Планира промени в конституцията след изтичането на срока. На 1 юли 1881 г. Великото народно събрание гласува тези пълномощия.

Кризата обаче не спира. Скоро се появява нов конфликт. Той е свързан с напрежението между българи и руси в управлението. На 23 юни 1882 г. изпълнителната власт е поета от генерал Леонид Соболев. Той е изпратен от руското правителство.

В началото на 1883 г. консерваторите минават в опозиция. На 6 септември 1883 г. Търновската конституция е възстановена. Така пълномощията са прекратени. Това решение обаче охлажда отношенията с Русия. Причината е, че то ограничава руското влияние в България.

Съединението и войната: моментът на Батенберг

Съединението на 6 септември 1885 г. е провъзгласено в името на княза. Той става ключова фигура. Приема титлата „княз на Северна и Южна България“. Влиза тържествено в Пловдив.

България търси международно признание. Руският император Александър III заема позиция, описвана с формулата „Съединение, но без Батенберг“. Англия дава неофициална подкрепа. Австро-Унгария насърчава Сърбия към нападение.

Сръбско-българската война от 1885 г. завършва с българска победа. Батенберг се утвърждава като първия главнокомандващ в новата българска история. Победата защитава Съединението в най-рисковия момент.

Паралелно с това се пренарежда и политическата система. Либералната партия се разцепва на две крила. Едното е около Драган Цанков и подкрепя конституционни промени. Другото е около Петко Каравелов и настоява за пълно възстановяване на основния закон.

Консервативната партия губи влияние. На практика спира да функционира. Не играе съществена роля на изборите през май 1884 г. Те са спечелени от непримиримите либерали. С кабинета на Каравелов от юни 1884 г. промените са фактически отменени. Формалната отмяна идва през 1886 г. с решение на Четвъртото обикновено народно събрание.

Още новини в категория Култура