Истинските двигатели на Априлското въстание: как местните комитети запалиха искрата през 1876 г.

На конференция в Панагюрище историци представиха нови прочити за ролята на комитетите, изградени по модела на Левски – от Панагюрище и Копривщица до Батак, Перущица и Сливен.

Панагюрище отново се върна в центъра на разговора за 1876 г. Между 14 и 16 април градът беше домакин на Националната научна конференция с международно участие „Априлското въстание 1876 г. – път към свобода, парламентаризъм и държавност“. Организатори бяха Община Панагюрище, Историческият музей в града, Институтът за исторически изследвания при БАН и Военна академия „Георги Ст. Раковски“.

Във форума участваха историци, музейни експерти и изследователи. Сред тях бяха проф. Пламен Митев, проф. Петко Петков, доц. Атанас Шопов, проф. Светла Атанасова, проф. Милко Палангурски, проф. Вера Бонева, проф. Петър Стоянович, доц. Нелко Ненов, доц. Пламен Божинов, д-р Дженгиз Йолджу и други. Представени бяха доклади с нови данни и анализи за подготовката и хода на въстанието.

Състоя се и премиера на книгата „Априлското въстание (1876–2026). 150 години от Българското въстание през 1876 г.“ с автори проф. Петко Петков и доц. Атанас Шопов. Конференцията вървеше паралелно с изложбата „Реликви от Априлската епопея“ в Исторически музей – Панагюрище.

Комитетите – невидимата инфраструктура на въстанието

В дискусиите изпъкна една теза, която често остава на заден план. Априлското въстание не е само история за гюргевските апостоли. То е и история за местните революционни комитети, изграждани по модела на Васил Левски. Именно те осигуряват хора, оръжие, логистика и решения на място.

Още през 1926 г. Георги Манчев пише, че свободна България трябва да празнува най-тържествено Априлското въстание. Аргументът му е ясен. Това е общонационално дело, с участие на българи от десетки селища. В този мащаб местната организация става решаваща.

Без да се омаловажава ролята на апостолите, конференцията върна вниманието и към „вътрешните“ дейци. В това поле попадат фигури като Захарий Стоянов, Тодор Каблешков и редица местни лидери. Те често носят реалната тежест на подготовката.

Панагюрище, Копривщица, Брацигово: решенията се вземат на терен

Историята на панагюрския комитет е сред най-добре документираните. В „Кратко описание на Панагюрското въстание“ Черновежд описва активни местни дейци. Сред тях са Найден Дринов, Искрю Мачев и Филип Щърбанов. Панагюрци приемат Георги Бенковски с доверие и му дават пълна подкрепа.

Отделен акцент е ролята на Павел Бобеков. По време на въстанието той оглавява Привременното правителство. Според свидетелства именно той успява да внуши идеята за въстание убедително. Благодарение на местната структура в Панагюрище се събират около 1200 въстаници. В боевете за града те нанасят тежки загуби на значително по-силен противник.

В Копривщица, където на 20 април гръмва първата пушка, ключови са Тодор Каблешков и комитетът начело с Найден Попстоянов. В Стрелча свидетелствата на Мильо Балтов показват организирана местна подготовка. В Брацигово водеща фигура е Васил Петлешков. Комитетът там се превръща във военен съвет и организира защитата на селището.

Перущица, Батак, Еледжик: когато комитетите държат фронта

В Перущица въстаниците са водени от председателя на комитета Петър Бонев. До него стоят д-р Иван Соколов, Спас Гинев и Кочо Чистеменски. Те се изправят срещу хиляди башибозуци и редовна войска.

В Батак често доминира темата за клането, а въстанието остава по-слабо осветено. Данните сочат над 900 бунтовници. Те са водени от Петър Горанов и братята Керелови.

На връх Еледжик се събират около две хиляди въоръжени мъже от осем села. Командването е свързано с комитетите в Церово и Калугерово. Въоръжението е старо, но отпорът е ожесточен. Срещу тях стои многохиляден противник под командване на Хасан паша.

Другите окръзи: различни стратегии, една обща опора

В Сливен местният революционен комитет не приема напълно решенията от Гюргево за масово градско надигане. Залага се на чети и лагери в планината. Подобни процеси се виждат и в Първи Търновски окръг. Там комитетите стоят зад големите чети на поп Харитон и Бачо Киро, Цанко Дюстабанов и Христо Патрев.

Във Враца подготовката остава слаба. Въпреки това се организират чети. Действията на властта осуетяват по-мащабно надигане.

Финалната картина е ясна. По обективни причини въстанието не обхваща всички български земи. Но комбинацията от апостоли и местни комитети постига стратегическа цел. Април 1876 г. става детонатор на Българския политически въпрос. Това води до Руско-турската война от 1877–1878 г. и до Освобождението.

Още новини в категория Култура